ТОП МАСОН и бивш бодигард на Тато най-накрая СЕ РАЗПЯ! Ето ИСТИНАТА за властта в БГ!

ТОП МАСОН и бивш бодигард на Тато най-накрая СЕ РАЗПЯ! Ето ИСТИНАТА за властта в БГ!

Advertisement:

Проф. о. р. генерал- майор Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 г. в София.

Професор по философия на Университета в Принстън, САЩ. Женен, има три деца. През целия си живот е работил в службите за сигурност. Бил е началник на охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и на Желю Желев. Работил е в Управлението за безопасност и охрана (УБО), а след 1989 г. – в Националната служба за охрана (НСО). Напуска системата, преди да се пенсионира. При първото си завръщане в България през 1996 г., Симеон Сакскобургготски избра неговата фирма „Балкан секюрити груп” да го охранява.

Advertisement:

Ралчев е Велик приор на Велик приорат – България, и член на Магистралния съвет на Ордена на тамплиерите. Той е и масон от 1991 година. Достигнал е най-високата – 33-та степен на Стария и приет Шотландски ритуал. Членува във Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България и е неин велик майстор преди години. 

Advertisement:

В момента завършва книга за връзката на богомилите и тамплиерите в Средновековието.

Пред „ШОУ” Румен Ралчев повдига завесата пред тайните на масонството и разкрива за пръв път публично възможно ли е единение на българските братя. 

Advertisement:

– Миналата година се заговори, че българските масони са постигнали единение. Така ли е всъщност, господин Ралчев?
– Въпреки широко прокламираната миналата година вест, че има обединение на масонството в България, всъщност се получи само преливане на почти половината членове, повече от 600 души, от Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България в Обединената велика ложа на България. Там отиде и 

Валери Митков, който беше велик майстор

при нас. Съгласи се да стане обикновен масон, само и само да преведе хората оттатък. Така е преценил, така е направил. Ние сме свободни хора и всеки има право на свободен избор. Великата ложа на старите, свободни и приети зидари си избра нов велик майстор – Пламен Матеев. От една страна, това е хубаво за Обединената велика ложа, тя стана най-голямата в България, но поради субективния фактор сработването вътре няма да е толкова лесен процес. Новата и старата група масони се опитват да се стиковат и да работят заедно, но за съжаление малко трудно се получава. Въпрос на характери, на минало, на традиции. И в момента ситуацията в Обединената велика ложа на България с велик майстор Иван Сариев е деликатна. Масонството у нас продължава да бъде разединено. 

– За нелегитимна ли смятат тези ваши братя Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България, в която членувате и вие? 
– Кой какво смята, е едната страна на въпроса. Обединената велика ложа на България е призната от Англия. Но всички други ложи работят регулярно и членуващите в тях масони са признати за регулярни. Потвърждение на думите ми е, че тези от нашите братя, които преминаха в Обединена велика ложа на България, отидоха там като регулярни масони. Ние също работим като регулярни масони. 

Но това не е най-важното. Най-важното е да се концентрираме върху основните принципи и цели на масонството. Масонството е световна верига, но никъде отделна велика ложа не съществува сама по себе си. Свързана е с други велики ложи по света. Признанието се мести от една велика ложа към друга, но най-важното за масоните е да усъвършенстват себе си, да се надграждат като личности и да влияят положително в обществото. Да хвърлят светлината на познанието и да усъвършенстват и другите за един по-добър свят. Това е основната функция на масонството. 

В България  съществуват вече 5 велики ложи за мъже и 6 смесени велики ложи. Затова Великата ложа на старите, свободни и приети зидари с велик майстор Пламен Матеев пое инициатива за споделеното масонско пространство. 

– Бихте ли пояснили какво означава това?
– Това означава, че не може да бъде зачеркнат един масон, една съюзна ложа или една велика ложа от посветени в масонството хора и те да кажат: „Ти вече не си масон!”. Не може да му бъде отнето познанието, което той е придобил и не може да му се забрани да се занимава с масонство. Още повече с регулярно масонство. По света няма държава само с една велика ложа. Исторически навсякъде ложите са се разроили по едни или други причини. Затова влизат в регионални и наднационални контакти по различни линии. Във всяка държава виждаме няколко слоя масони в единното масонско пространство. Всички работят по едни и същи принципи, имат едни и същи цели. Няма толкова голямо значение, че „големият батко” по различни геополитически причини си е харесал някого и го е признал. Сега признаха преливането на наши братя в другата велика ложа, признаха Обединената велика ложа на България. Но ако работиш регулярно и спазваш правилата, не би трябвало да има проблем и за останалите ложи. 

Масоните в една държава трябва да намерят формулата, по която да работят заедно. Това може да стане, ако създадат обединение на няколко велики ложи, което е най-безболезненият вариант. Излъчва се методически координиращо ръководство, което не се намесва във вътрешните работи на отделните велики ложи и то представлява всички български масони пред света.

Другият вариант е, да се създаде една голяма обединена ложа, разбира се. Но това е дълъг процес – това са съдби, това е история. Не можеш да махнеш с пръст и да кажеш: „Закривам!” или „Създавам!”.

Точно за тази идея работим с нашия Велик майстор Пламен Матеев и вече имаме обединение от 3 велики ложи, които се присъединиха към каузата за обединено масонско пространство. Изпратихме писма в централата в САЩ в Комисията по признанията и този процес ще бъде разгледан, ще му бъде дадена оценка. Не мисля, че някой здравомислещ масон там няма да приветства каквото и да е единение на масоните в една държава. Оттам нататък – 

„Аз съм по-велик!”, „Аз знам повече!”

„Аз съм по-праведен!” и всякакви субективни оценки – нямат никакво значение. Започваме този процес, дали ще бъде по-дълъг или по-кратък – не знам, но неминуемо единението на масонството в България и в света трябва да бъде поставено на дневен ред. 

Много голяма динамика се наложи в „синьото” масонство. Едва ли не всеки може да направи велика ложа и да започне да събира масони. Не се прави така. Както е имало начало на роенето, така трябва да има и край. Ние се опитваме да покажем един от начините, не казвам, универсалния, просто един от начините за единение на масонското пространство. Може би някой ще подскаже друг. Може да се предложат 10 начина, трябва да се види кой от тях е работещ.

– А масоните с най-високата 33-степен от Стария и приет Шотландски ритуал, къде се намират в тези процеси в България?
– Също има разрояване. Създадоха се и се регистрираха няколко Шотландски ритуала 33-та и последна степен. Имаме хора, които членуват в Англия, в Турция, в Руския Шотландски ритуал, който също навлезе в България. Има регистрирани още 2-3 структури, които също имат желание да работят. Това също води до едно объркване и разединение. Мнозинството от по-старите масони се държат, и то с право, консервативно, не залитат насам-натам. Всеки, където е, там седи, за да се поизбистри малко обстановката.

– Да ви върна в годините назад. Вие сте сред хората, които последни са разговаряли с Илия Павлов, макар и по телефона. Той също беше масон 33-та степен като вас. Какво разисквахте с него минути преди разстрела му?
– Ние дори имахме уговорена среща за вечерта в Панорамата на Японския хотел(сега „Маринела” – б. а.). Уточнявахме кога ще се видим. Същия ден беше пуснат от ареста нашият общ приятел, банкерът Иван Миронов и трябваше да решим как да го устроим, нямаше къде да се прибере да спи човекът, никакви тайни неща не сме говорили…

Повечето от хората, които се изказват за Илия Павлов, знаят за него от вестници и книги и от други хора – „Един човек ми каза…” Той беше смислен човек с всичките си грешки, но и самокритичен към себе си. Беше с много големи възможности. Човек, който за много кратко време постигна много големи успехи. Ние много обичаме да коментираме за всеки: „Този не може да е постигнал това сам, значи някой му е дал, някой му е насипал!”. Това беше началото на натрупване на капиталите в България – едни по-бързо го направиха, други по-бавно, а трети – нищо не направиха. Той беше от първите. Но факт, че беше с американски паспорт, факт, че половината от времето прекарваше в САЩ, каквото и да се говори за него, никога не е имал забрана да си влиза в неговата държава – Америка. Американците по тези въпроси са много прецизни. Ако имаха и най-малките доказателства за негова съпричастност към едно или към друго, те щяха да му отнемат гражданството.

Илия Павлов беше приет за масон в края на 90-те години на миналия век в Русе, след което се прехвърли в София и беше член на съюзна ложа „Светлината на траките”. Не е бил дори майстор на стол. Но имаше изключителни качества и влияние, което му даваше възможност да осъществява контакти на много високо ниво. Не е тайна, че не само в България, но и в целия свят масони са представители на най-високите етажи на властта.

През 2001 г. при създаването на Върховния съвет на Шотландския ритуал Петър Калпакчиев беше избран за суверен велик командир и продължава да е на този пост. Аз бях избран за лейтенант гранд командер, това е втората длъжност в йерархията, а Илия 

Павлов беше избран за външен министър

Тогава 11-те членове на Върховния съвет получихме 33-тата, най-висока степен във Виченца, Италия, в американската база на НАТО. Така, че с Илия Павлов получихме едновременно най-високата 33-та степен в масонството. 

Някои се опитват да му приписват мощта, която имаше в бизнеса, и в масонството. А това не е така, не само за него. Има изключително заможни хора в масонството, но те чинно влизат на ритуал, някои дори като чираци, и сядат на най-отдалечено място, там, където им се полага… 

Разказва се като куриоз за президента Линкълн, който, като се разхождал в градината на Белия дом, спирал чинно пред градинаря си и говорел смирено с него. Оказало се, че градинарят му е бил майстор на стол, бил му „началник” в масонството… Йерархията в държавата и в обществото няма нищо общо с йерархията в масонството. Това е една своеобразна „игра” и възможност да огледаш сам себе си. 

– Братята от ложата на Старите, свободни и приети зидари закупиха къщата на ул. „Раковски” 136, където през 1912-1913 г. е живял Яворов. Това създаде доста напрежения, какво се случва в момента?
– В момента текат съдебни процедури. Не мога да пророкувам какво ще каже съдът. Може да продължи и с години. Но колкото по-бързо този въпрос се реши и къщата на Яворов или се направи, или се продаде някой друг да я ремонтира, е най-добре за всички страни. Тя е паметник на културата и бездействието не по вина на масоните, а поради административни пречки, пред които бяха изправени те, попречиха тя да бъде ремонтирана досега.

– Привлекателно ли е масонството в момента за по-младите?
– Не е тайна, че като цяло масонството застарява особено в големите масонски организации – в САЩ, в Англия, в Германия и др. Средната възраст е доста висока и трябва да се вкара „свежа кръв”. Относителното намаляване на числеността на масоните поради биологични причини също е факт. Старите умират, а все по-трудно влизат нови, млади хора. Във века на интернета, информацията, която беше една от най-притегателните сили в масонството в световен мащаб, се заменя от новите комуникации. Много от ложите се отвориха, създадоха се големи сайтове, можеш да си пишеш, да даваш и получаваш съвети. Хората вече могат да са в контакт, без да са членове на масонски ложи. Но, естествено, едно е да гледаш през прозореца, друго е да си вътре в къщата. В никой случай едното не може да замени другото. Така или иначе хората станаха по-нетърпеливи, искат по-бързо да получат информация. В масонството 

можеш да станеш чирак, калфа и майстор за 3 години 

но много повече време ти трябва да влезеш в надстроечните структури и да стигаш все по-нависоко и по-нависоко. Всичко това изисква не само да отидеш на ритуал, а да четеш, да се развиваш, да пишеш, да докажеш, че знаеш, да се изграждаш…В това е привлекателността на масонството и независимо от високите технологии, това е една от магиите, която привлича хората.

– Разбирам, че завършвате нова книга? 
– В момента завършвам книга за връзката на богомилите и тамплиерите в Средновековието. Проследявам какво са възприели тамплиерите от богомилската доктрина и философия като цяло и не е ли това една от най-големите причини да се разбие тамплиерският орден. На практика търся българската следа в Ордена на рицарите тамплиери. Миналата година ние проведохме поредната Пета научна конференция, която беше посветена на богомилството. За богомилството в България почти нищо не се говори и притежаваме ограничени и доста стари източници. Оказа се, че в Америка има изключително богата литература и документи, свързани с богомилството. Те се намират в някои от по-старите хранилища на университетите там. Това дава възможност постепенно да се събере и изгради като мозайка картината. И аз се опитвам да прибавя нещо в нея, за да стане тя по-пълна…

Предотвратил атентат срещу Тодор Живков
Протестър нападнал Тато заради високите цени на шоколада

По времето на Тодор Живков Румен Ралчев е бил първо негов бодигард, а след това и шеф на охраната. В един от случаите, в които животът на Първия секретар е бил застрашен, е заради повишението на цените на… шоколада. 

„На никого не пожелавам да се сблъсква с такава ситуация. Човекът, който се казваше Цветан Килограмски, беше въоръжен с пистолет… Занимавал се с вдигане на щанги, доста здравичко момче. Изскочи ненадейно, липсваха въжета, шофьорът на Живков спря много близко до посрещачите, доста грешки бяха допуснали охраната и протоколът… Аз скочих върху лицето Килограмски и го повалих”, разкрива пред „ШОУ” бодигардът на Живков по онова време”.

„Въпросният пистолет, който се оказа сигнален, се намираше през цялото време на корема ми, а тогава съвсем не беше ясно, че е сигнален. Чувството не е много приятно. Малко след това станах шеф на охраната на Тодор Живков. Повишиха ме в чин майор. Началниците на личните охрани бяха държави в държавата в системата на УБО.

Килограмски искал да протестира срещу повишаването на цената на шоколада. Това беше неговото изявление… Всичко това е много хубаво, ако не носеше сигнален пистолет… Защото носенето на сигнален пистолет, който трудно може да се различи в подобен момент от други калибри и марки, ни даваше право да го ликвидираме на място. 

Той трябва да пали свещички всеки ден, че това не стана! Но така и не се разбра дали това, което направи, е било негово самостоятелно решение или някой му е внушил, тъй като беше дебилен… 

Полежа година и половина или две в затвора, защото все пак беше вменяем… Ние се видяхме с него някъде през 90-те години. Тогава една политическа сила се опита да го издигне на гребена на своята предизборна агитация във Врачански окръг като една от жертвите на тоталитарното общество… Като се срещнахме, той се смути, сгъна се… Викам: „Ела, ела да се видим!”. Но той избяга”, разказва още Ралчев.

Как да познаеш, че срещу тебе стои масон?

„Когато искаш да кажеш на отсрещния човек, че си масон, това може да стане още по време на ръкостискането. Има особени начини на ръкостискане, на които на другите не им прави впечатление, но масоните се разпознават автоматично. Ако е масон, ще ти отговори по същия начин, ако не е – няма да реагира”, разкрива Ралчев.

„Има начини на изразяване, има определени словосъчетания, по които двама масони също могат да се разпознаят. Има опознавателни пръстени медальони, които могат да се разпознаят само от масони. Някои си мислят, че задължително трябва да присъстват триъгълник и пергел – не.

Носенето на една значка на ревера, не е гаранция, че даденият човек е член на масонска ложа. Може тя да е жалба по миналото. Няма закон, който да му забрани да я носи, освен етичният”, пояснява масонът.

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА/ Шоу

Advertisement:

Източник: bradva.bg